Горна Вереница е едно от многото села, разположени на територията на Северозападна България. Само на 12 км от центъра на Монтана, това село е най-близо и до Долна Вереница. Веренишкото бърдо е популярна географска местност, около която селото е сгушено, а това е всъщност рид от Широка планина. Тази планина от своя страна представлява част от Предбалкана. Равнинните и планински местности преобладават за района, поради което той се слави като място с изключително красива и живописна природа. Двете села с почти сходни имена са известни под общото наименование Варенишкото гнездо. Относно произхода на името на селото може да се посочи една автентична версия. Тук преди е имало варници за печене на вар. Няма точни данни кое от двете села възниква по-рано, но може да се приеме за достоверно отдавна наложено в историята твърдение. Според него и двете места се характеризират с обща идентична история, дължаща се на близостта им.
Понеже много селища били наредени в редица, това е още една версия за произхода на името Горна Вереница. По Широка планина по същия начин се нареждат ята жерави, което също може да се приеме за асоциация на името. На това място първите жители в исторически план са някои от многото племена на траките. Те за дълго време остават на територията на страната, а и до днес върлува едно схващане. Според него именно дългият престой на траките става причина българите да ги наследят в редица отношения. Особено популярни в тази връзка са част от книгите на писателката Людмила Филипова и по-конкретно нейният последен до момента роман Където изгрява слънцето. Първо от римляните пострадали траките, намиращи се южно от Хемус. Това е името на Стара планина, а е важно да се отбележи, че преди принудително наложената римска власт между двата етноса съществува мирна и основаваща се на търговски отношения връзка. Трябва да се има предвид, че търговията се осъществява точно по местата, на които днес са разположени северозападните земи. За разплащане римляните използват своите прочути римски монети или републикански такива. В замяна на това те купуват от траките животни и други продукти от селскостопанско естество.
Най-известната културна забележителност в Горна Вереница е православният храм, който се нарича Свети Никола. Той отдавна има статут на национален паметник на културата и представлява постройка от едноапсиден и еднокорабен тип. Като много други църкви, пръснати из страната, и тази е вкопана поне три стъпала надолу в земята. Малките прозорци на църквата са един от няколкото нейни отличителни белези, известни и под наименованието „мазгали“. Два от въпросните прозорци са разположени в южната част на храма, а третият се намира от север. Полуцилиндричното засводяване е характерен компонент от цялостното строителство на храма, но с това майсторството на създателите й далеч не се изчерпва. Тя е почти изцяло покрита с плочи от камък, а в околностите има още известни исторически и културни забележителности. Поради това районът е подходящ за туризъм и особено за любители на природата и историята, желаещи да научат повече за епохата на тракийските племена.
